Здравейте приятели,

Ето още един натурален продукт, който е малко известен, но пък с множество ползи за здравето на човек – зелените шишарки.

Щом се заговори за зелени шишарки, мисля че на първо място трябва да отбележим ползата от тях при възстановяване от прекаран ИНСУЛТ и ИНФАРКТ. Профилактичното приемане на извлек от зелени шишарки много добре защитава организма от опастността от инсулт и инфаркт. Доказано е, че при приемане на извлек/тинктура/ от зелени шишарки в продължение на 6 месеца, организма става в пъти по-устойчив против инсулти и инфаркти. Също така, зелените шишарки много помагат и във възстановителният период след прекарване на тези тежки заболявания. Веществата, които се съдържат в зелените шишарки помагат за разреждане на кръвта и влиаят добре на кръвоносните съдове на главния мозък. Блокират и намаляват многократно невроналната клетъчна смърт и възстановяват речта и моторната координация след инсулт. 

Също така е доказано, че веществата, които се съдържат в зелените шишарки спомагат за намаляване на туморните образувания в организма и затова профилактиката с този продукт е толкова важна.

Зелените шишарки съдържат веществата каратеноиди и многжество витамини, затова са толкова полезни за възстановяване на организма след тежки заболявания и операции. Те за кратък период от време възстановяват жизнените сили и укрепват организма. Влиаят благотворно на сърцето и цялата сърдечносъдова система. Когато плодовете на бора и елата започнат да зреят в тях се натрупват органични съединения – танини. Когато тези танини попаднат в организма ни , те предотвратяват необратимите процеси, които настъпват в мозъка при инсулт. Точно те са веществата, които съхраняват мозъка и неговата нервна система от пълна загуба на говор и моторна координация. Затова е толкова важно през първите летни месеци да си съберем няколко на брой, още зелени шишарки и да си направим извлек от тях, който да приемаме до началото на зимата. Както знаем през този студен сезон нашата кръвоносна система се свива и зачестяват рисковете от инфаркти и инсулти. Ние обаче, ще бъдем защитени след няколко месечният прием на извлека от зелени шишарки. Ето какво точно подпомага извлека:

  • Тонизира капилярните стени и съдовете на главния мозък
  • Възстановява говорни и двигателни функции
  • Разрежда кръвта
  • Стопира загубата на нервна тъкан
  • Предотвратява загубата на кислород при мозъчните клетки
  • Нормализира кръвообращението в мозъка и вестибуларният апарат

Зелените шишарки още влиаят много добре за пречистване на кръвоносните съдове от шлаки и други натрупани мазнини и замърсявания. Затова е много важно през годината да приемаме продукти направени от плодовете на бора и елата. Храната , която консумираме не е чиста и „затлачва“ нашата кръвоносна система и спомага за развитие на множество заболявания, като хипертония и други.

 

Освен спиртен извлек / тинктура / от зелени шишарки може да се приготви и „мед“ , който също е изключително полезен за редица здравословни проблеми, като:

  • Туберколоца
  • Бронхит
  • Възпаление на дихателните пътища
  • Авитаминоза
  • Заболяване на венците
  • Воднянка
  • Понижен хемоглобин
  • Анемия
  • Тромбофлебит и разширени вени
  • Понижен имунитет
  • Болки в ставите свързани с артрит

 

Събиране на зелени шишарки и приготвяне на тинктура и „мед“ от тях:

Важно е да се знае, че зелените шишарки са защитени и тяхното събиране е забранено. Затова трябва да бъдем изключително отговорни при ползването им. Хубаво е , ако ни се налага да направим тинктура от тях да съберем най-много по една млада зелена шишарка от едно дърво, за да не застрашим иглолистното разнообразие в района. Така от десетина дървета можем да откъснем по една шишарка и съвсем леко да ги измием на течаща вода. След това разрязваме на четири всяка шишарка и парченцата поставяме в стъклен съд. Заливаме с 700мл чист спирт, по възможност житен около 50 градусов. Добра работа върши и качествена житна водка около 40 градуса. Стъкленият съд поставяме на слънце за 3 дни и след това го прибираме на тъмно и хладно място, където престоява още 20 дни. След това прецеждаме през тензух и отново наливаме полученият извлек в стъклен съд. Добавяме и 50мл. качествен ябълков оцет и разбъркваме добре. Извлека е готов за консумиране.

 

Начин на консумиране и дозировка на спиртен извлек от зелени шишарки:

Всеки ден, вечер преди лягане се поставя по една чаена лъжичка в 50мл хладка вода и се изпива. За профилактика се прилага около 6 месеца, след което се прави почивка от 6 месеца преди повторно приемане.

 

„Мед“ от зелени шишарки:

Медът от зелени шишарки се приготвя по следният начин. Измивате 10 шишарки и 50 млади борови връхчета и го поставяте в 3 литра вода. Заварявате добре / трябва да врат на много слаб огън около 15-20мин. / . След това оставяте едно денонощие хубаво да се накиснат и презеждате през тензух. Останалата смес, която вече е около 2.5л. завирате на слаб огън и изсупвате едно пакетче лимонена киселина. Добавяте около 3кг. кафява или бяла захар и започвате да сгъстявате до получаване на смес подобна на пчелен мед. Затваряте в бурканчета и можете да ползвате „меда“ от зелени шишарки през цялата година.

 

Православната църква отбелязва църковния празник Лазаровден, който винаги е в предпоследната събота преди Великден. По традиция на Лазаровден се откъсват зелени върбови клонки, които ще красят вратите на следващия ден – Връбница (Цветница).
На този ден се изпълняват обичаят лазаруване и поминалните обреди. Според вярванията в Североизточна България на Връбница „разпускат, пускат умрелите“ от гробовете. За да засвидетелстват почитта си към тях, устройва се Лазарската задушница.

В календара на християнската църква празникът е свързан с един от най-вълнуващите евангелски сюжети – на възкресението на Лазар, живял в град Витания, близо до Йерусалим. Според евангелието, когато Спасителят е в земите отвъд река Йордан, Лазар се разболява и умира. Когато месията се връща, възкресява покойника на четвъртия ден от неговото погребение в знак на благодарност за проявеното от него гостоприемство.

Възкресил в събота Лазар, Христос влиза в Йерусалим, възседнал магаре, а хората го посрещат с палмови клонки, които постилат на земята пред краката му и с радостни възгласи „Осанна“. На този ден в Българската Православна църква се отслужва молитва и се освещават върбови клонки, които заменят палмовите клонки (оттам идва и другото наименование на Цветница – Връбница). На самия празник след тържествената Литургия, свещениците ги раздават на вярващите. Освещаването се извършва на нощно бдение в събота вечер. Християните ги отнасят в дома си за здраве на здравите и за излекуване на болните. Вярва се, че осветената върба пази от зло и затова се поставя върху домашната икона, а на входната врата се окача върбово венче, които стоят до следващата година.

На Лазаровден подрастващите девойки се превръщат в моми за женене. Празникът ознаменува момента, в който обществото им позволява да сресват косите си като възрастните жени, да носят косатник, да обличат везана риза, да се кичат с гердани, пръстени и гривни, да носят венец на главата и китка на дрехата. От този ден на подрастващите момичета им е разрешено да „либят либовник“ и да се омъжат. На Лазаровден, девойките започват да живеят в света на жените.

По стари български традиции и обичаи, подготовката за Лазаровден започва от рано, още „среди пости“. По-възрастна жена, която отдавна е била посветена в лазаруването, помага на момичетата да разучат песните, които ще изпълняват, обикаляйки селото. По-голямата част от тях пеят, а останалите танцуват, тъй като Лазаровден е празник както на женската хорова песен, така и на танца.

На този ден празничният обред започва рано сутринта. Момичетата се разделят на групи от по 5-6 лазарки и започват да обикалят селото пременени в невестински дрехи. В различните части на България девойките са обличали различни одежди. В Източна Тракия, например, Лазарките са обличали нови булчински премени, за да
ги „разтърсят за хаир“. В кюстендилско момите са носели в ръка кърпа, с която невестата се „кланя“ на сватбата – така наречената „кланячка“, а в Шоплука главите им са били украсени с китка от копринена трева и красиво пауново перо.

Народът нарича Цветница още Цветна неделя, Вая, Кукленден. Момите, лазарували предния ден, се събират на реката (кладенеца или чешмата), като всяка носи свое венче и омесения предварително обреден хляб, който прилича на човешка фигура (затова и се наричат „кукла“) и изпълняват обичая „кумичене“. Парчета от хляба и венчетата се нареждат върху дъсчица и се пускат по течението. Момата, чието венче излезе най-напред, се избира за „кумица“ – вярва се, че тя ще се омъжи първа и повежда моминското хоро към своята къща. Момите „говеят“, т.е. мълчат пред кумицата до Великден, когато отиват с червени яйца в нейния дом.